В края на януари тази година в Градската художествена галерия бе представена книгата на Вера Динова-Русева “Анна Хен-Йосифова – живот и творчество”. Книга за позабравената, талантлива и много продуктивна художничка – живописец на рисувани цветя и голям приложник на живописна декорация на мебели в края на XIX и първите три десетилетия на XX век. Една прекрасна книга, изградена върху огромен фактологически материал, отлично систематизиран и осмислен. Книга, богато илюстрирана с едни от най-хубавите картини, както и творби на приложното изкуство – мебели на Анна Хен-Йосифова. Големият познавач и ценител на българското и световното изобразително изкуство проф. Вера Динова-Русева не само ни запознава с живота и творчеството на една оригинална художничка, с една романтична и необикновено силна любов между германка и българин, но ни въвежда в културния живот в България след нейното освобождение от османско присъствие до 30-те години на  XX век.
Художничката е родена през 1872 г. в Германия. След завършване на гимназия учи в градското професионално и индустриално училище в Брауншвайг – отдел за приложни изкуства, където е обучавана по рисуване, пирография, проекти за мостри и различни живописни техники. Училището е било едно от най-реномираните в Германия през втората половина на 19-ото столетие, което прераства през следващия век в Държавно висше училище за изобразителни изкуства. Директор на училището е бил архитектът и живописец Йоханес Лайцен – една високо изявена творческа личност и отличен педагог, който оказва голямо влияние върху развитието на Анна Йосифова. Още като ученичка тя участва със свои картини в няколко изложби. В книгата са показани около 20 от нейните най-ранни творби от периода 1891 – 1897 г. Специализира в Холандия при Мархрид Роосенбоом, която е сред най-значителните творци в края на XIX век в нартюрмортите с цветя от Хагската живописна школа. През 90-те години на XIX век в Германия получава популярност новият стил ар нуво, под името югендщил (Jugendstil), за който са характерни вниманието към детайла и изработката, любовта към асиметрията и синусоидната крива линия. Под негово влияние е преди всичко приложното изкуство на Анна Йосифова, което е пряко свързано с ар нуво.
През 1899 г. художничката се омъжва за българина Петър Йосифов, който е следвал в политехниката в Брауншвайг и същата година те идват в България.
Авторката на книгата с голяма педантичност, прецизност и нескрита симпатия проследява и анализира тази част от живота, учението и творчеството на Анна Хен-Йосифова, както и събитията в Германия и в другите западноевропейски страни, които са дали отражение върху формирането на естетическите и художествените възгледи на младата художничка, “приела естетиката на югендщила в приложната си продукция, която пренесла в България след установяването си там през 1899 г.”.
Подробно и с голяма ерудиция Вера Динова-Русева разглежда следващия период (1899 – 1931 г.) от живота и творчеството на Анна Йосифова. А това е време, когато тя активно се включва в художествения живот в България, успешно твори, посвещавайки се всецяло на натюрморта с цветя. Тя участва в много изложби със своите картини и приложна продукция в България и чужбина, утвърждава се като една от талантливите български художнички, получава международна известност. Нейни картини са показани в Мюнхен, Хамбург, Дюселдорф, Берлин, Лиеж, Венеция, Белград, Загреб и други градове. Приета е в Международния съюз на изящните изкуства и литературата в Париж, в който са членували световно известни личности. Всичко това е илюстрирано богато в книгата. В исторически план подробно са разгледани и събитията, свързани с художествения живот на България.
Наред с интереса към цялостното творчество на Анна Хен-Йосифова  за специалистите и всички, които имат отношение към мебелите и интериора, силно привлича вниманието нейното приложно изкуство и по-специално нейните изяви като приложник с живописна декорация на мебели, използваните техники, отношението й, както и приносът й към интериора на българската следосвобожденска градска къща. В това отношение едно от многото достойнства на книгата на проф. Вера Динова-Русева е, че не само прави достояние тази част от творчеството на художничката, но и с подчертан професионализъм обяснява как е постигнато, като дава и оценка на отделните мебели в светлината на постиженията на другите страни. Чрез прекрасните илюстрации на част от мебелите, които са дело на художничката, е обогатена представата за неоценимото наследство, което тя е оставила. Нейната приложна продукция влиза в българския дом – масички, ракли, шкафчета и други, част от които са съхранени и до днес в жилищата на стари буржоазни семейства в София и провинцията. Много обаче от тези, предназначени за украса или с утилитарна функция творби, и до днес остават с неизвестно местонахождение.
Ориентираното към сецесионната естетика приложно творчество на Анна Йосифова “внася в тази естетика на българска почва и елементи, характерни за английския моден стайл и немския югендстил, насочен не само към стилизацията на флорални мотиви, но и към прилагането на класическия античен, средновековен и ренесансов орнамент”. Тя проявява интерес към повече национални разновидности на този елегантен декоративен стил.
Книгата дава отговор за технологиите и техниката, които използва Анна Йосифова при декоративната украса на мебели:
“Особено по отношение на някои технологии в живописната украса на мебелите тя използва декоративната техника “Vernice della Madalena”, наследила прийомите на древните далекоизточни народи… Йосифова много добре владее пирогравюрата и далекоизточните прийоми за нанасяне на лакове, с които си служи при украсата на масички – сервизни, за шев, салонни и други, както и по-дребни предмети – етажерки, лавички, аптечки, стенни кутии и др. Тя създава и също проект за резба, каквато виждаме приложена в най-обемистата й мебел, в която изявява майсторството на своето приложно изкуство – високата ракла, в която е съчетана дърворезбата, пирографията и смесена живописна техника с прилагане на лазурни багри и лаково покритие. Тези мебелни изделия са предимно от черешово дърво и бук. Те са изработени по проект на художничката, използвани са образци на различни художествено-исторически стилове.”
“Декоративните композиции върху мебелите Анна Йосифова изгражда чрез пиротипия. Тя ги контурира чрез пирограф върху основата на дървото, след което с лазурни багри с полупрозрачна покривност запълва елементите на мотива. Служи си със смесена живописна техника – маслени бои, акварел, темпера, като преобладават карминът, индийската жълта, натуралната умбра и караплакът. Определени елементи на орнаменталната композиция запълва с по-покривните бяла и черна бои. Колоритната хармония е подчертано дистингирана. С пирографа Йосифова си служи определено майсторски. Някъде той прониква дълбоко в дървото, при което отделните елементи изпъкват леко релефно (пиедестална масичка), другаде едва се докосва до дървесната повърхност (кошче за хартиени отпадъци). Не липсват и мотиви, изрязани изцяло с пирограф без багрено покритие. На тази чиста пирография се противопоставят декорации, които представляват само живописни композиции, завършени с лаков слой (висящо стенно шкафче с пейзаж с тополи)”.
Домът на семейство Йосифови, построен през 1903 г. в София по проект на арх. Пенчо Койчев, сам по себе си е чудесно и новаторско архитектурно и дизайнерско произведение на изкуството. “Целият интериор – както мебелите, така и най-малките предмети в ежедневния бит Анна Йосифова сама проектира и художествено изпълнява, обединени в едно цялостно художествено произведение в стил ар нуво.” За времето си тази сграда е била една от първите най-представителни в София. В нея е било и ателието на художничката, където тя е създала прекрасни картини и произведения на приложното изкуство. Там тя е давала частни уроци по рисуване на много свои ученици. С педагогическата си дейност тя заема заслужено място в културното развитие на България по това време и дава отражение върху формирането не само на някои български творци, но и върху вкуса към интериора на българския градски дом. В дома на Анна и Петър Йосифови се приемат български творци – художници, писатели, художествени и литературни критици и други, и “тя ще въведе едно силно европейско влияние в поведението и начина на живот в столицата”.
В книгата е отделено голямо внимание на културните връзки между България и Германия в края на XIX и началото на XX век. Подчертано е влиянието на Мюнхенската живописна школа върху развитието на българската следосвобожденска живопис.
Запознах се с внучката на художничката - проф. Емилия Стайчева, родолюбива, високо ерудирана и достойна представителка на фамилия Йосифови, пламенна популяризаторка на творчеството на своята баба. Тя е превърнала своето жилище в храм на изкуството, където с много любов е съхранила и подредила богатото и оригинално художествено наследство, както и прекрасна колекция от много цении български мебели от началото на XX век – кабинет, трапезария, спалня и набор от столове тип “Тонет”.
Книгата “Анна Хен-Йосифова” на Вера Динова-Русева е значимо събитие в културния живот на нашата страна, която  получи висока оценка от почитателите на изящните изкуства. Тя се посреща с интерес и от работещите в областта на мебелите и интериора, обогатявайки познанията ни за оригиналното творчество на първата жена художничка в българското приложно изкуство.