Hotel Unique - Sao Paulo, Brazil

Когато видим за първи път красивата, странна сграда с разчупени линии, напомняща кораб, готов да отплава, неволно се съгласяваме с нейните създатели, че “Юник”, което значи уникат, е най-подходящото име за неповторимия хотел.
Скрит в сърцето на град Сао Пауло, в близост до големия парк Ибирапуера, “Юник”, приличен на блестящ електриковозелен полумесец, обърнат с плоската си част към небето, представлява една от най-големите архитектурни гордости на бразилския мегаполис.
Кое прави тази интересна сграда толкова уникална? Просторният ресторант с бар на покрива и с изглед към великолепните гледки на горещия град? Огромната слънчева палуба с примамливия и странен червен басейн с подводна музика, които сякаш ни пренасят на трансатлантически лайнер… Много прелести могат да бъдат изредени. Но това, което наистина превръща луксозните и бляскави форми в шедьовър, е атмосферата, магията, пулсът на града, пречупен през визията на архитектите за бъдещето.
Идеята за хотела принадлежи на бизнесмена Жонас Сяулис, а архитектурният дизайн и реализацията - на Руй Отаке – ученик на известния бразилски архитект Оскар Нимайер. Хотелът-кораб, оставен на сух док сред десетмилионния град, демонстрира типичния замах на твореца – всяка част носи усещането за морско пътешествие – дървената “палуба”, извитият корпус, също облицован с дърво, широките, подобни на люкове кръгли прозорци. Цялата сграда е закрепена с по една извънредно тънка бетонна колона от всяка от двете страни, които й пречат да се люлее като в открито море… Постигането на такъв великолепен ефект в рамките на ограничението от 85 метра максимална височина не е никак лесно. Поради използваната специфична полукръгла структура стаите на последния, осми етаж на сградата са цели четиридесет за сметка на втория, където са само четири. Дизайнът на интериора Сяулис е предпочел да възложи на архитекта Жоао Арментано. С успокояващите си линии, носещи конкретна информация и целенасоченост, неговият минималистичен стил балансира драматичните форми на Руй Отаке. Озеленяването на хотела е дело на Гилберто Елкис, а широката гама от кулинарни вълшебства излизат изпод майсторската ръка на Еманюел Басолейл. Напълно в разрез с традициите е и лобито на хотела – вместо скучната регистратура след високата почти три етажа портa, на една малка, обградена от столове масичка, сгушена в дъното на широкото като театрална сцена лоби, стои гостоприемно бутилка шампанско.
Автор: Станислав Демирджиев