Между четири стени

Потребността от подслон е също толкова голяма, колкото и тази да се храним или спим. Пещери и естествени заслони от скали и дървета са удовлетворявали тази необходимост на прачовеците, техните наследници са строили дървени и каменни къщи. Първичният инстинкт да се защитават кара хората да се обграждат със стени. Третата кожа на човека – така ги нарича ексцентричният австрийски художник Хундертвасер. Не можем да я свалим, нито да я заменим с нещо друго. Но можем да я направим по-красива. Позволяват ни го съвременните материали и оригиналните хрумвания на архитекти и дизайнери. Скучните, бели, прави стени отдавна не са на мода. Покриваме ги с различни облицовки, оцветяваме ги във всевъзможни цветове, изписваме ги с графити, прибавяме растителност и водни ефекти, за да им придадем личен характер и да ги направим колкото може по-приятни. Стените ограничават интериорното пространство и дефинират екстериора на сградата, определяйки специфичния им характер. Могат да са плътни и тежки, да внушават сигурност и недостъпност, но могат да са ажурни, дори прозрачни и тогава се стремят към максимално преливане към околната среда. Могат да бъдат фон, върху който да изпъкват останалите елементи на интериора, но могат да бъдат и акцент, доминиращ над всичко друго. Която и концепция да приемем, третирането на стените е отправна точка при проектирането поради голямото влияние, което оказват върху идентичността на помещенията. Декоративното оформление трябва да е премислено до последния детайл, за да не се натрапва излишно, а хармонично да импонира на цялостния композиционен замисъл. За да не събаряме стените, понеже ни ограничават физически и емоционално, а да ги градим.

Автор: Мирослава Петрова