Устойчивият дизайн е новата глобална политика на настоящето и бъдещето. Във времена, когато и дизайнерите, и потребителите са подчинени на сложните технологии за производство и иновационните материали, дизайнерката Татяна Николова възнамерява да защити простите форми чрез авторските си мебели, изработени от непретенциозни материали.

Татяна е родена в Пловдив. 18-годишна напуска родината в търсене на нови творчески вдъхновения. През 2000 г. създава своето дизайнерско студио TATYibz на магическия остров Ибиза в Испания. Изучава интериорен дизайн в Школата за изкуства и занаяти в същия град. В продължение на няколко години пътува из цяла Европа, събирайки информация и впечатления за своите художествени произведения. Ориентирана към природата и околната среда, през 2010 г. прави собствена линия мебели - екологични, устойчиви и изработени от рециклирани материали. Творческите опити на дизайнерката са нейният личен принос в борбата с климатичните промени. В своите проекти тя предпочита да използва и изследва иронията, чистотата на линиите и характеристиките на рециклирания материал, създавайки функционални обекти.

Разкажете ни малко за концепцията и идеята на този устойчив дизайн?
Green design е настоящето. Преди няколко години го виждахме като бъдеще, но днес е това, до което се докосваме всеки ден. Ние сме тези, които трябва да мислим и да се грижим за ресурсите на земята. Един от начините е да работим с вече използвани материали. Рециклирани и обработени, те се превръщат в суровина и са готови за производството на нови предмети. Все повече трябва да мислим как да се грижим за околната среда и това, което ни заобикаля. Тук е мястото, където живеем, и ние трябва подсигурим следващите поколения с достатъчно ресурси, за да живеят и съществуват.

Стилът ми е провокиран от смесването на традиционното и модерното както в интериорния, така и в продуктовия дизайн. По този забавен начин целя да създам изразителни и емоционални предмети с визуално вдъхновяващ дизайн. Самата аз обичам да мисля за предмети с модерни и опростени форми от рециклирани материали и по-конвенционални. В днешното модерно време конвенционалността се определя от конкретния момент. На мнение съм, че гениалността е в простотата. Много пъти се учудвам от предмети, толкова прости, а в същото време така внушителни. Симпатизирам на дизайна, който променя гледната точка, независимо дали е обществена, екологична, или естетическа.

Вие се занимавате с дизайн на текстил, както и на други продукти от ежедневния живот. Това е нещо, което ви интересува специално или то е просто друга форма на изразяване?
От дизайнерите (във всички сфери) се очаква да оформят и правят живота ни по-удобен, не е ли така? Дизайнът е творчески процес, който може да се приложи в много перспективи и дисциплини. Когато бях дете (и не можех да си купувам дрехите, които ми харесваха), аз вземах старите дрехи от майка ми и започвах да ги изрязвам и преобразявам, за да получа желаната кройка и визия. Да бъда моден дизайнер, тогава ми изглеждаше много добра и интересна възможност. Но през годините модният дизайн започна да ми се струва недостатъчен и така се появи Школата по изкуства и занаяти, където можех да се докосна до мащаба и многообразието от форми в света на проектирането и производството. То е част от една и съща материя. Единственото, което се променя, са материалите и производствените процеси, а именно това го прави още по-интересно.

В последните години възникна въпросът дали дизайнът е изкуство. Напоследък има мания за колекциониране на дизайнерски предмети, дело на именити творци, но и съответно на внушителна цена. Това положителен факт ли е?
Културата на дизайна се увеличава все повече у хората, които са извън този бранш. Границата между изкуство и дизайн вече е твърде малка. Дизайнът е отговор на това, което се случва в света около нас - икономика, околна среда, изкуство и др. Също така мисля, че има и някаква степен на разочарование на обществеността от изкуството, защото то пропуска малко социалната си функция. Но дизайнът поддържа тази социална потребност, която е свързана с функционалността му и е подобрил значително естетичния си вид, така че може би това е нещото, с което печелим "играта" засега. Хората все още се нуждаят от култови предмети в ежедневието си и те могат да ги намерят чрез дизайна по много по-достъпен и фин начин.

Източник: сп. ДМТ, бр. 1/12