В света ежегодно се провеждат хиляди изложби, свързани с мебелния бранш. Част от тях имат световна значимост, други са с регионален характер.

Панаирната година в областта на мебелите и интериора в световен мащаб започва в началото на януари с немските Heimtextil (международното изложение за интериорен текстил) и Domotex (международно изложение за подови покрития), следвани от едни от най-големите и престижни мебелни панаири в света: imm в Кьолн, MAISON&OBJET в Париж и т.н., и т.н.

Участието в изложения е много разпространена и често използвана от фирмите форма на реклама и начин за популяризиране на техните продукти. За големите марки в света това е въпрос на имидж. На тези международни форуми те не само напомнят за себе си, но се стараят да го правят по най-впечатляващ начин - заемат най-представителните места в най-престижните палати, аранжират щандовете си с въображение (и много пари), показват най-новите си модели или цели колекции, чиито премиери насрочват специално за изложенията в Милано, Кьолн, Париж и Лондон. Големите фирми стигат и по-далеч: обособяват огромни площи от щандовете си в зони за разговори (с ядене и пиене) или откровени ресторанти за VIP гостите.

Компаниите се подготвят предварително и с огромно старание с необходимите презентационни материали: каталози, брошури, визитни картички, понякога дребни фирмени подаръци. Особено внимание обръщат на срещите си с медиите. И се надпреварват да ухажват представителите на четвъртата власт, защото са убедени в нейната сила.

Това се случва в Европа. Така правят европейските компании. И ние, българските фирми, имаме претенции да сме част от тях. Но защо ли тогава нещата при нас не изглеждат по същия начин?

От десет години български мебелни фирми участват в международни изложения. Началото се постави през 2002 г., когато на колективен щанд в Кьолн взеха участие шест български фирми, подпомогнати финансово от германското правителство чрез Германското дружество за техническо сътрудничество (GTZ). През годините български фирми, подпомагани от различни български и международни организации, са получавали съдействие и финансова подкрепа за участие в различни европейски мебелни изложения. Разбира се, това, че се предоставя такава възможност, само по себе си е положителен факт. Но самоцелното участие не довежда обезателно клиенти и не отваря вратите към европейските и световните пазари.

Когато се постави началото на тази практика, основната роля в избора, подготовката и консултирането на фирмите, транспортирането на мебелите и организирането на щанда се поемаше от БКДМП. По този начин се осигуряваше единство във визията на националното представяне, но в същото време се запазваше индивидуалността на отделните участници, които бяха избирани на конкурсен принцип и които трябваше да удовлетворяват редица критерии като възможност за производство на голям обем продукция, експортна ориентираност на продуктите и др. Години наред българското колективно присъствие в Кьолн беше давано за пример на другите балкански държави.

От 4-5 години Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия се ангажира с подпомагане на българските фирми за участието им в международни изложения. Помощта се изразява в заплащане на колективен изложбен щанд. Изисквания пред фирмите практически не се поставят. Няма и фиксирано ограничение за броя на участниците. Фирмите получават формално изграден щанд с постамент с трикольора, надпис Bulgaria в средата и малки табели с имената си. Няма ред, няма ограничения. Всеки носи каквото и колкото прецени. Е, малко пъстричко става, понатъпкано, но нали затова е панаир. Пък и е безплатно! Всъщност безплатна е само площта, разходите по пребиваването, транспорта на мебелите и всичко останало е за сметка на участниците. Ако добавим към сметката и липсата на особен интерес от страна на потенциални клиенти (основно поради неразбираемата визия на българския щанд) и теглим чертата, може би ще се окаже, че безплатното участие излиза на българските изложители твърде скъпо. Това участие излиза скъпо и на държавата ни, защото първо тя плаща за дейности, които не носят нужната ефективност и второ, уронва престижа на страната ни, заради което още дълго ще плащаме. И кой има полза от това?!

Автор: инж. Бистра Шишкова
Източник: сп. ДМТ, бр. 1/12