Ивайло Сиркаров е ландшафтен архитект, управител на РоСПА - България, клон на английската организация RoSPA (The Royal Society for the Prevention of Accidents - Кралско дружество за предотвратяване на злополуки), основано през 1916 г., с цел да помага на органите и структурите на държавно и местно ниво за повишаване безопасността на обществените места.

Има ли достатъчно безопасни места за игра в България?
По принцип местата за игра са достатъчно на брой, макар и неравномерно разпределени, но за съжаление безопасните площадки са малко.

Колко от тях отговарят на европейските изисквания?
Към момента едва около 1% от всички детски площадки за игра в България отговарят на съвременните изисквания за безопасност.

Как изглежда мястото, което не застрашава здравето и живота на децата при игра?
Площадките за игра трябва да бъдат контролирана среда по отношение на риска, като например да има подходяща ударопоглъщаща настилка, т. е. ако дете падне от съоръжението, последствията от този инцидент да не бъдат трайни.

Има ли съоръжения, чието присъствие е задължително?
Конкретни изисквания за задължителни съоръжения няма. Важното е оборудването да предлага широк набор от занимания. Например за малките деца пясъкът и водата са елементите с най-висока игрова стойност, а за по-големите заниманията с елементи на спорт са предпочитани. Земните форми - геопластиките и растителността, допълнително обогатяват средата. При планирането на зоните трябва да се взимат под внимание тези фактори.

Можете ли да дадете пример с някои от вече съществуващите площадки у нас?
Напоследък се появиха наистина хубави места за игра. В столичните паркове "Заимов", "Света Троица", "Западен" и "Северен" има добри примери. В Созопол наскоро се откри интересна общинска площадка. В междублоковите пространства и в детските градини и ясли също има тенденция за подновяване на тези места, макар и с по-бавни темпове.

Какви са материалите, които се използват за изработване на съоръженията и настилките?
Материалите за съоръженията за игра са с най-разнообразен произход: дървесина, пластмаси, метал. За ударопоглъщащи настилки се използват пясък, дървесни кори, стърготини и каучукови настилки. Аз по принцип съм привърженик на естествените материали като дървесината както за съоръженията, така и за настилките.

Ще се наложи ли премахването до 2013 година на детски площадки, които не отговарят на изискванията, или дотогава всички ще бъдат обновени?
В моите компетенции и правомощия не влиза налагането на санкции и срокове относно адаптирането на детските площадки за игра към нормативните изисквания. Функцията ми е да удостоверявам съответствието на местата за игра с действащата нормативна уредба, както и оценката на риска. Комисията за защита на потребителите към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, е държавният контролен орган, който има правото да санкционира. Затова не мога да се ангажирам със срокове по отношение премахването или привеждането на местата за игра към изискванията на Наредба №1 за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра.

През 2011 бяхте на първата конференция за безопасна игра, която се проведе в Република Хърватска. Какво обсъждахте и какви важни решения взехте там?
Основната тема на дебата там бе изготвянето на нормативен акт за местата за игра. Аз бях поканен да представя българския опит по изготвянето и съответно прилагането на Наредбата за детските площадки (Наредба №1 от 12 януари 2009 г.). Хърватските централна и местна власт показаха ясна позиция за работа в тази насока.

Започват ли да приличат нашите площадки на тези по света? Работи ли се достатъчно по този въпрос?
Определено да. Има вече много добри примери. Столична община е пионер, но и другите общини също работят в тази насока. Проблем е, че все още на много места по редица причини като липса на компетентност, финансови интереси и т. н. се обявяват обществени поръчки за площадки или се изграждат такива, които са в разрез с изискванията на Наредбата. Макар и нови, на практика те не могат да бъдат въведени в експлоатация или се ползват, без да са въведени в експлоатация по нормативно установения ред.

Грижи ли се държавата за построяването и поддръжката на терените за игра на открито, или по-скоро фирмите са тези, които инвестират?
Изграждането и поддръжката е задължение на стопаните им. Т. е. общинските администрации трябва да се грижат за разположените в междублоковите пространства и в парковете площадки. Напоследък множество фирми изграждат площадки за игра като дарение, но когато те са разположени на общински терени, поддръжката е грижа на общините.

Нито детски, нито градини
Ландшафтен архитект Ивайло Сиркаров, *РоСПА - България

Остава ми да инспектирам за безопасност още две съоръжения за игра на поредната детска градина за деня. Трудно може да се говори за съоръжения за игра. По-скоро метални остатъци, на които е невъзможно да се разбере каква точно е функцията, но със сигурност не са предназначени за деца. Тези метални конструкции, чиито цвят трудно може да бъде определен заради множеството пребоядисвания всяка пролет, са толкова корозирали, че не са рухнали благодарение на слоевете боя, която ги държи. Преди да напусна двора на детската градина, ще погледна още веднъж контролния лист (чеклиста), базиран на новите изисквания за безопасност - дали не съм пропуснал нещо. А, да! Огради и порти... оградата е с бодлива тел?! А за портата има изисквания да бъде на разстояние между 6 и 11 cm, за да няма опасност от нараняване на краката и да не могат да навлизат кучета в зоната за игра. На портата, която най-вероятно е по-възрастна и от мен, това изискване й е най-малкият проблем.

Утре ще оформя документите от днешните проверки. Но какво ще промени това?! Директорката на детската градина, ако е малко по-съвестна, ще помоли общинската администрация да й предоставят копие от документите. Имало е и случаи, когато общинската администрация отказва с довода, че е собственик както на площадката (детската градина е общинска), така и на издадените от нас* документи и мястото им е в канцеларията на общината?! Ако все пак тя успее да се добере до тях, ще стигне до извода, че за да се превърне това в детска градина, е необходимо тотално изриване с последващите проектирания и изграждане наново. Но за това общината на този етап няма необходимия бюджет. Като редовен данъкоплатец и избирател не мога да разбера защо няма пари? Друг вариант за финансиране е по различните европейски (и не само) програми. Защо общинската администрация не е кандидатствала за евросредствата, които са именно за такъв тип зони? Тази опция не само ще допринесе за създаването на адекватна детска среда, но и ще се открият работни места за местното население (избирателите).

Ако все пак се намерят средства, се натъкваме на следващия проблем. Съгласно някои от актуалните административни изисквания за проектиране и изграждане на учебно-възпитателни заведения, които са от 1988 г. и не са променяни оттогава, се изисква за всяко дете да има минимум 2 кв. м площадка за игра, изпълнена с твърда настилка (бетон, асфалт, паваж, каменни или друг вид плочи). Т. е. за една група в детска градина от 22 деца например трябва да бъде осигурена бетонна площадка от минимум 44 квадратни метра!?
Кому е нужно децата ни да търчат и да си чупят главите на бетон и железа?!
Кому е нужна администрация, която е тук за малко?!

*РоСПА - България - Независим орган за оценка на съответствието и риска при общественодостъпните зони за игра, спорт и рекреация

Автор: Марина Аврамова
Източник: сп. ДМТ